31.12.2011 г.

Champagne supernova



Толкова много пудра захар, карамел и сметана в една нощ.
Шампанското е обещанието за начало.

Правиш ме толкова щастлива дори само като си помисля колко щастлива ме правиш.

И как ми се настръхва от любов.



*Картина: Michel Canetti

27.12.2011 г.

Дойде време и за това

Малката елхичка пресвятка дружелюбно. Пропускам някакво поредно коледно събиране, защото пак (да, пак!) съм болна. Виното тази вечер наистина има вкус на края на годината (отпивам някакви последни слънчеви лъчи на август върху гроздето) и има нещо толкова спокойно в оправданието да остана тук сама. Изчезнало е всичкото онова повтаряне на спасителната мантра "само да се прибера вкъщи" и е останало само приятното усещане на "тук съм и имам всичко".
Имам чувството, че не разбрах какво точно ми се случи през 2011г. Имах най-топлата зима (чаят на Ани, суинга). Успях чисто емоционално и напълно безвъзвратно да се разделя с един човек от миналото, разбрах колко ценна мога да си бъда.
И тогава дойде Пролетта... Сутрин бях ходеща мечта, следобед се превръщах в сладка дрямка, която е сигурна, че сънят не свършва, щом отвориш очи, а вечерите изгрявах звезда от запечатаните залези в ирисите му, от топлите думи, на които на другата сутрин никой от нас не вярваше, но и които бяха причината да не спираме да се усмихваме...
Април беше първата ми болка от това, да изгубя някой наистина близък.
А лятото беше кратко. Работещо беше, но пък все пак успяваше да се измъква от големите сиви лапи на София. С него... Комарите, жегата, проваления план за море нищо не успя да го развали. Защото разбрах какво означава "всеки друг би бил само спомен за мъж".
Снощи погледнах писаниците за обещания за 2011. Останах учудена - много от тях се оказа че съм сбъднала. Къде нарочно, къде случайно, желанията ми са намирали своя път към случването си.
Тази есен обаче като че ли ми напомни колко много страхове са останали, колко много малки "искам", колко много не съм разбирала за себе си. И отново погледнах навътре, този път без да се плаша от тъмното.
Наскоро четох някъде в един блог, че старостта е за смелите. И младостта е за смелите. Смелостта да избираш, да казваш да и не, без да мислиш дълго, да се учиш преди всичко на себе си, за да знаеш къде и какво искаш да бъдеш.
А за 2012г. си пожелавам да бъда всичко онова, в което вярвам.*

*"Човек е това, в което вярва." Чехов

Такъв ден


в такъв ден
има толкова много ти
чак снегът без да иска
е започнал да се топи
а слънцето въобще не се побира вече
в декемврийската си кожа
и всичко е толкова по-сладко
дори от рецептата за моливко
в такъв ден
не е честно
че пощальонът отказа
да ти изпрати мен
вместо картичка

23.12.2011 г.

Зимен сън

чакам го
под третата снежинка
отляво надясно
зад ледената висулка
спускаща се от стария покрив
на къща
в някое отдавна затрупано
от снега село
да хване ръката ми
(тогава светвам досущ
като коледни лапмички)

чакам го
както се чака мъж

с риск от премръзване
и сърце до избухване


15.12.2011 г.

Съседи (1 част)

ап.10, ет.1
Мари получи обръч за шестия си рожден ден.
Сега Мари е на 10. Има къдрава руса коса и обича да гледа през прозореца като всеки друг мечтател, затворен между четири стени.
Мари носи очила, защото чете много.
Обича смешни приказки и тъжни романи.
Мари има много приятели – граф Монте Кристо, Винету и Крали Марко са и сред най-добрите.
Мари си мечтае един ден да стане шампион по въртене на обръч.
Обръчът й е червен. Понякога отваря прозореца и гледа през него света.
Мечтае си Мари.
Докато стои до прозореца, в инвалидна количка.

Ап.23, ет. 2
Докато кълца морковките, си казва стига това не е лук, не можеш да плачеш. Забърсва с ръкав очите и пак продължава.
Доматите на кубчета, краставиците на кръгчета. Златното правило за семейно щастие...
Той се връща, поздравява тихо, сяда на фотьойла и включва телевизора. А преди, преди никога не го правеше, преди се връщаше и я целуваше, като първо леко отместваше падналата къдрица, навеждаше се към нея и й казваше ах как миришеш на кюфтенца или пък тя го прегръщаше с ръце, целите бели от брашно... И после, после той сядаше на същия този фотьойл и тя започваше да разтрива уморените мъжки рамене.

Цяла вечер мълчат на масата. Най-тъжната тишина на самотно тракане на вилици в чинията. Тишина на не-споделяне.
След това си лягат. Когато се увери, че той е заспал, чак тогава му го прошепва.
„о-б-и-ч-а-м т-е”

13.12.2011 г.

Код мъгла

декември е с код мъгла
хороскопът ми не предполага
всички онези тръпки
които ме създават сияние
вървим по празни булеварди
разтопени от неон
в които вали дъжд и се отразява сърцето ми
но не по локвите, не по локвите
а в дланите му
(ръцете му говорят музика)

върви се лесно
дори в мъгла
по пътища които тръгват
право от артериите



*Снимка: http://eredel.deviantart.com/art/Fog-81755030?q=boost%3Apopular%20in%3Aphotography%20fog&qo=0

8.12.2011 г.

подаръци


подаряваш ми
поляни вместо цветя
звезди вместо обеци
цели нощи в очите ти
подарявам ти
ключа за трапчинката ми
ангели над съня ти
последната си мисъл
преди да те сънувам

не ставаме алчни
от такива подаръци

Снимка: http://m0thyyku.deviantart.com/art/a-gift-for-the-sun-119772416?q=boost%3Apopular%20in%3Aphotography%20gift&qo=11

30.11.2011 г.

Едновременно/безвременно


Правя няколко неща едновременно, тоест не правя нищо.
Просто постоянно ми се забиват иглички от нетърпение Той да ми се случва зимно, между две кафета и няколко прочетени стиха.
Мария Донева е прекрасна, искам четвъртък и новата й книга.
А "Страшният съд" на Блага Димитрова си е наистина страшен. Странно е, само тя може да напише толкова нежна книга за война.
Norah Jones ми пее за пеперуди и ме разсейва от не-вършенето на задачите. http://www.youtube.com/watch?v=CNLF9nQr5SI&feature=related
Напоследък е красиво, синьо и безвременно. Не е от онези периоди, в които да ми се налага да живея бързо и да не поемам дъх. Върви ми се бавно и въобще не ме интересува препускането на другите. Тактично се отдръпвам от пътя им, за да не допускам да е през мен.

Дъх. Имам време да погледам как се извива в студа и рисува любов.

Достатъчно време, за да измисля сто и една версии за шоколадовата Индия в очите му.

*Снимка: http://nicolette11.deviantart.com/art/Breath-114202087?q=boost%3Apopular%20breath&qo=37

25.11.2011 г.

В 3/4

"Котка съм, където те боли." Виргиния Захариева

Обичам се когато
косата ми се плъзга по раменете ти
те мога със затворени очи
си в ъгълчетата на устните ми
(сочат нагоре
от усмихване по теб)
Никак не е страшен студа
Достатъчни са
прегръдката на шала
по който има от парфюма ти
дупките на ръкавиците
през които да усещам топлината на
пръстите ти в моите
3/4 зимата навън
ме кара
да си мисля
още повече за това
как съм котка пред камината
в някоя хижа
в която свириш нeщо на Висоцки
(лягам там където
ти щипе умората
и мъркам
до заспиване)

никак няма да простерирам
ако остана запечатана в такъв ноември
(късни ябълки
зелен чай жасмин канела мед)

*Снимка: http://theo-gosselin.blogspot.com/

21.11.2011 г.

Луната е в Дева



защото луната днес е в дева
концентрацията ми се
просва по очи
и стигам само
до въртящото се около оста си
кога-ще-те-видя

*Картина: Joan Miro

17.11.2011 г.

Топли ръце и кестени в ирисите


Ани ми каза нещо много вдъхновяващо. Когато затвори очи, може да си представи как точно изглеждат ръцете на трите й приятелки - големината, формата на ноктите, дължината на пръстите.
Тя помни точно ръцете, за които може да се хване, когато залита в метрото.
Които ще я прегърнат, когато плаче.
Които й носят топлина, когато пръстите й посинеят от студ в планината.
Приятелството ми с тях трите е щастие, което хващам под ръка, докато бързаме към лекции, срещи, разходки, любов, осми декември, професори, конференции, клубове...

"hand in my hand I don't wanna let go"

Този ноември е красив и уютен. Млечните зъби на любовта ми още дори не се клатят. Нямам нищо против израстването на мъдреците, разбира се, стига после да не ми ги вадят (тъпа метафора?)
Освен това още ме е страх да казвам, че съм щастлива. Сигурно от суеверие. Мисля да напиша нова конституция на страховете си, която да гласи "Fuck the rules" (виж "The Legend of 1900").

Засега мога да му предложа само тясното си легло, но в ирисите ми ще види широките гори с кестени, където правим любов.

Чета: Рей Бредбъри "Вино от глухарчета"
Слушам: Blue Foundation

*Снимка: http://theo-gosselin.blogspot.com/

15.11.2011 г.

От покрива


246 луни вият срещу мене
разказваха ми теб
в сънищата ми
когато не ти се говореше
понякога ме убеждаваха
че липсваш
тогава си мислех
бих живяла на покрива
ако знаех че там
има сто процентова видимост
към лодките в очите ти

*Снимка:http://theo-gosselin.blogspot.com/

13.11.2011 г.

Предколедно


"И нека си ти и нека е зимно", Мариана Дончева

През прозореца влизат на зимата тайните.
Mъглите танцуват с голите клони.
Комините бавно издишват живота
от топлите къщи.
Светлините на улицата
се целуват
предколедно.

Искам да съм снежинка
върху сърчицето
на шапката ти.

*Снимка: http://theo-gosselin.blogspot.com/

7.11.2011 г.

В библиотеката


отивам
да те домислям
в библиотеката
в моите рафтове
не се побираш никак
(и като спиш
стъпалата ти стърчат от чаршафите)
по стените от тишина
се дълбае доста по-лесно

и продължавам да кихам
въпрос след въпрос

2.11.2011 г.

Не мразете мелодията на алармата си


Разхвърлям се. По тетрадки и тефтери, листoве и файлове, бележки и смс-и. И само така мога да се почувствам цяла.
Топло е от студените ръце на момчето, което цял ден продава плодове и зеленчуци на студа, но се усмихва и даже казвай "заповядай". Той знае тайната на хубавия ден. А аз още я търся. Утре ще пробвам с "не започвай деня си, псувайки алармата".
А 2 дни вече чаршафите са постоянно намачкани от много..сс.ън. Мяяуу. Писна ми от сънливост, сополи, кихане и трицифрени числа (защото никога не се пада Неговата буква).
Дотук с оплакването. Бяха няколко свежи и слънчеви последни дни на октомври, а +... една малка полусбъдната мечта...

Чета: Политология и Хемингуей
Слушам: Много Шаде

1.11.2011 г.

Някой път


някой път
когато ми се пише
така както
на съседката й се пуши
когато душата ми е
разкопчана наполовина
и надничат любопитните
а времето е спряло
на половината на толкова-ми-е-приятно-тук
когато есента почти е изплакала
всички изсъхнали листа
и зимата идва с димящ чайник
иде ми да шмъркам ванилия
от портокалови кори
но знам че няма смисъл

накрая пак ще ми мирише на теб

*Снимка: http://light-from-emirates.deviantart.com/art/Orange-155495711?q=boost%3Apopular%20in%3Aphotography%20orange&qo=37

26.10.2011 г.

Едно обикновено днес

един следобед
почти ученически
се разхожда по кецове
смее се през сълзи
и тъпче дюнери


***

днес е почти ноември
от дърветата падат
изсъхнали листа
танцуват в кръговрат на самотата

***

искам
да се науча
да чета по устните
засега знам само:
във всяка усмивка
е запечатана
мечта

***

антикварните магазини
с пиано и пишещи машини
избирам му
най-прекрасните подаръци


***

музата
е свободна птичка
а как мечтаят поетите
да я затворят в
клетката на римите си



*Снимки: http://browse.deviantart.com/photography/?qh=§ion=&q=be+converse#/dk8j3w
http://itaylie.deviantart.com/art/Enjoy-your-fall-139610767?q=boost%3Apopular%20leaf%20fall&qo=42
http://browse.deviantart.com/?q=smile&order=9&offset=72#/d3b2mnk
http://8o-clock.deviantart.com/art/writing-a-love-song-132693162?q=boost%3Apopular%20in%3Aphotography%20writing%20machine&qo=1
http://bntal3nabi.deviantart.com/art/fixing-the-mood-75295772?q=boost%3Apopular%20fixing%20the%20mood&qo=0

24.10.2011 г.

Something's gotta stop the flow

Устойчивост са усещанията, които ми дават любимите повторяеми моменти. Изпращане на гарата и свистенето на влака преди да спре, ровенето в книгите на тавана, обещаващата да се случи нещо хубаво сутрешна глътка кафе.
Устойчивост е семейството ми, при което се връщам винаги с топло сърце. Там, вкъщи, където растат надеждите.
Устойчивост е и тефтерът ми с мисли и спомени.
Устойчивост срещу всичко онова, което не може да бъде спряно - повличащата злоба, лошият късмет, алчността, черният хумор на Някой-Който-Обърква-Всичко.
Устойчивост е и рамото, на което мога да заспя, без да ме е страх, че сутринта може да ни събуди други.

19.10.2011 г.

На разсъмване


в уютните завивки на съня
преди да са разскъсани в неравноделен такт
от звуци на алармата
те пазя в мен от крясъците на деня
и те рисувам във цветовете на листата вън
броя до 3 преди разсъмване на сетивата
докато си още там по миглите
и те разпръсквам в стаята със всяко мигане
въздухът се пълни с много теб
и ми се иска да го издишам целия

във този сън
трапчинката ми цяла нощ се е усмихвала

*Снимка: http://browse.deviantart.com/?q=good%20morning%20sun&order=9&offset=24#/d25qwg6

14.10.2011 г.

През обръчи











на панделка завръзвам октомврийските лъчи
играе ми се футбол с кестени
светът не съществува между четири стени
особено когато облаците с дъжд са се преместили
създавам се със поглед към звездите
и в тихи от копнежи пълнолуния
приятно е да вярваш във чупливите усещания
че той и ти и всичко е магическо сънуване

и се постигам с всяко следващо прескачане
през обръчи горящи в пламъци
от ежедневните противоречия

*Снимка: http://browse.deviantart.com/?q=sun&order=9&offset=120#/d1ctvjb

10.10.2011 г.

Всяка година по същото време

По това време на годината мисля постоянно за онази дървена схлупена къщичка в Жеравна, палачинките със сладко от френско грозде в двора и първата ми истинска поезия.
Есента бавно разбърква вселените в мен. Черно-бялото и цветното, музиката и тишината, смеха ми и носталгията.
Пожелавам си те. Миризмата на дъжд и канела увеличават липсите ти. Вечер не мога да заспя, преди да си спомня топлината ти, а после сънувам думи и мечти, които изричаме с погледи. Няма те, тук ли си, усещам, мечтая те, горчи, а после пак е някога и сладко. Косата ми ще става мека от ръцете ти, кожата ми ще се усмихва настръхнало, очите ми ще бъдат влажни от споделяне.
Всички малки сълзи в мен... ще преплувам през тях, за да те стигна. Там, на другия бряг на реката, където стоиш загледан във водата и малко тъжен.



*Снимка: http://morten-akawp.deviantart.com/

4.10.2011 г.

Трети ден без кафе

Бяло вино и "Любовникът" на Маргьорит Дюрас в леглото ми. Присетих се за нея от един блог и на спирката, докато нервно и говорещо по телефона чаках автобусa, я мернах при един ядосан чичко, който продаваше книги.
Гледах "Пина" на 3D и ми се танцува още повече. Днес под душа ритуално си обещах да не изпадам в есенни депресии. Трябва да намеря време (упс, и пари) за суинг, бягане, безцелно женско пазаруване+клюкаране, чистене, подреждане, писане, театър, изнамиране на нова музика, гостуване в Германия с Гери... А и ходене на лекции!

П.С. Тривиа: Докато слушах една песен на Sade, в която се пее "I would climb a mountain for you", се замислих: колко влюбени жени могат да се похвалят, че за тях е вярно. В буквалния смисъл? :)

3.10.2011 г.

10 минути


разрошени мисли
като подивели котки
по прозорците на чувствата ми
надничат от первазите
хаосът в мен
е правопропорционален на
на листопадите
през октомври
есента ще трае точно 10 минути
в които мога да си събера
от топлината в дланите ти
и да се подготвя за зимата

*Снимка: http://browse.deviantart.com/?q=autumn&order=9&offset=120#/d2bm2te

26.09.2011 г.

Подслон


Ръцете ти
са подслон
когато в мен се прецелват
стрелите на умората
мога да се отпусна в теб
и да полетя наум
тялото ти
е топлина
вечер в някоя хижа
потънала в нощния хлад
от целувките на планината
и всеки страх
като от тъмното в гората
ще се превръща в смях
щом знам, че ти
вървиш до мен

23.09.2011 г.

Гладна за сън


















2 часа приблизително ме делят от свършването на работния ден и марш към стадиона да изпробвам дали новичките ми маратонки ще бягат по-бързо от старите.
Вчера беше ден за почивка, вследствие на който днес съм гладна за сън. Равносметката: среща с 1 дъждовник, няколко жаби и 3 сърнички на Черни връх. Зелено, полянки, дрямка в боровинките и самотни дървета по хълмчетата към Железница. И най-важното, почти никакви хора!
А следват едни неизвестно-къде-ще-бъдат-прекарани-но-със-сигурност-хубави събота и неделя.

Имам си блокирана дебитна карта и голяма усмивка. Второто ми е подарък от Него.

Снимка: http://shushuhome.deviantart.com

19.09.2011 г.

Есенни мисли


пътуванията сред пастелни цветове
топлата самота на септември
махащ за спомен на лятото
бъркането на кафе с канелена пръчица
всико е магия през есента
***
ще бъде сто часа
на някой си октомври с много дъжд
а аз ще ти прошепна с френското си "ррр"
благодаря ти за романтиката
***
не само пролетта е разцъфване
през есентта разцъфват
старите ми болки
преглъщам ги все по-смело
***
разминавам го всеки ден
чернокос и черноок
есента му е любовница
знам че е поет
дръзко и тайно
се влюбвам в стиховете му
които никога няма да прочета
***
през есента
ставам топло-гальовна
а вечер
даже мога да мъркам
но само ако Той си играе нежно
с котешката ми уязвимост

17.09.2011 г.

като грозде

На Я.А.

"Пожелах я, птици се разпръснаха в сърцето ми."

чета те
с наивността на дете
което не разбира какво говорят възрастните
но му е страшно интересно
(може и поотделно)
думите ти
се разпукват
като гроздови зърна
на върха на езика
разширяват се зениците
и се отварят разни въпросителни
за живота
за птиците в сърцата

не искам да те прочета
докрай
защото знам, че там
ще мирише на
голо мълчание
за което още не съм пораснала

14.09.2011 г.

Никакво заглавие

Беззвучно се вливам в себе си. И съм черно-бяла, естествено. Нямам преди и сега в календара, а само едно голямо "ще". Написано с червени букви.
Може да е много тъпа и ядосана сряда, но май пак прилича на останалите ми дни.
Опс, здрасти слънце, забравих, че имаме уговорка - ти грееш, аз се усмихвам.

Някогашното незабравимо забравя ли се? Защото от всяко мое капе вечност и засъхва като смола.

12.09.2011 г.

Изтъркано


Малка таванска стаичка със сини стени и с мастилница върху стара ракла. Мирише на лавандула, против молци. Измежду дрехите ни по пода, току що съблечени и все още топли, са ми всичките тефтери, пълни със стихове и писателски мъдрости, в които разпознаваме живота си. По пода се търкалят негови акорди, които за мен са като йероглифи. Аз пиша поезия, която не е тъжна, а е просто прекрасна, а той свири музика, от която ми трепери под ключицата.

В малка синя стаичка ще се премълчим пред света на другите, а времето ще го избутаме на топка в края на леглото заедно с одеалото.

Ако само имах малка синя стаичка.

9.09.2011 г.

Презареждане




Очите болят, хората наоколо дразнят, искам навън под септемврийското небе и последните летни лъчи. За щастие идва съботно-неделният микс! Време за творческо презареждане.
Вчера ми беше най-самотното пътуване в градския. Но от онази самота, която си има име (по Блага Димитрова).
Сънувам планини. И от катеренето им се събуждам уморена.
Уча се да бъда по-добър приятел.

Чета: "Страна на чудесата за непукисти и Краят на света"
Слушам: Тракане на клавиатури

7.09.2011 г.

На прага



Прекрачвам си прага
на влюбване.
Безстрашно съм скочила,
но дълбокото има цена.
Усмивката ми чака търпеливо твоята
дори когато
от луната в очите ти капе тъга.

Пожелал си падаща звезда,
но знам ли,
те стопяват ли се във светулки?

29.08.2011 г.

Още едно парче Неделя, моля



алармата счупва съня ми
понеделник ми е будната съвест
чашата ми за кафе мирише на уиски
главоболието ми залита към лаптопа

да можеше само още едно парче Неделя

26.08.2011 г.

Малка тетрадка


Имам малка тетрадка
със криле за корици
и във нея записвам
всяко мъничко "с теб".
А във моите зеници
се четат редовете,
на които пришивам
светлина всеки ден.
Имам малка тетрадка.
Няма как да забравя
всичко писано там.
Ти си малка загадка,
искам в мен да те скрия,
а си сън, но аз още не знам.


12.08.2011 г.

Bittersweet Symphony


Не се сърдете на август, че беше малко намръщен и се правеше на октомври. Месецът ми тъгуваше, защото не успях да отида на море. Плановете са, за да се провалят - доказано и изпитано многократно.
Приятелите обаче са мед за душата. Особено когато оплескаш нещата. Още обаче разрешавам дилемата - доброглупавостта недостатък ли е или положителна черта?
Така де. Няма море, но поне Шумен е все така прекрасен, а нощните разходки с Алекс са си като в доброто старо време. Още по-прекрасни са след дъжд, по почти празните улици. Кестените вече узряват и снощи ми замириса на есен, но още ми се диша лято, гори, море и слънце.
(Мусака и мастика с айран!)
От време на време ми е сладкогорчиво. Заспива ми се в неговия потник. През нощта захладнява, аз го завивам, той ме прегръща и така до сутринта, когато трябва да става за работа, но не можем да се отпрегърнем и времето свършва като цигара...

Чета: Стайнбек (Мураками го изоставих за малко)
Слушам: Саундтрака на Californication

10.08.2011 г.

Сънуване


Сънувам
гмуркане във твоите очи.
Разплискване, въпроси.
Не знам, дали...
Доскосване на свобода.
Когато се събудя,
отляво мъничко боли.

9.08.2011 г.

Липси и мисли

Онези истински (и) важни неша, които искам да кажа, първо засядат жестоко в гърлото ми. Премислям ги, повтарям ги наум. В началото звучат налудничаво, глупаво, понякога обидно, понякога пък прекалено мило. След това минава време и свиквам с мисълта, тя, въпросната, започва да живее в мен, все едно е вече изречена на когото там трябва, зависи от случая. Понякога се случва така, че просто я изплювам. За мен е направо изхрачване де, нещо, което дълго ми е дразнило, като при сухата кашлица...
Преживявам се ежедневно, ежехилядно, представям си как другите трябва да ме преживеят отстрани. Как си, какво става с теб, по няколко пъти на ден се изтърквам в собствените си скучни истории, които отстрани се правят, че звучат интересно.
Добре де, мисля си, не съм социопат, напротив. Но някак си нещо все ме избутва настрана, отдалечава ме. Не сe чувствам на фокус, наистина, като Робин Уилямс в "Deconstructing Harry".

В крайна сметка го премълчавам. Истинското и важното. И все се залъгвам - който трябва, ще го разчете. А думите тогава са излишни, нали?

28.07.2011 г.

МимоЛятно


Събуждам се. По-влюбена от снощи.
Мирише на кафе и бързане за работа.
Но знам, изтръгна ли стрелките,
безпомощно увиснали на циферблата,
ще се превърне във безвремие и тази събота.
А лятото е хубаво.
И щом привечер небето стане розово,
започва да ухае на шепоти и
нежни споделености.
А мимоЛЕТНО, знам, ще се изплъзне всеки миг.
Разходки посреднощ.
Смехът по пейките.
И водораслите в косата,
и пясъкът в обувките...
А лятото е хубаво.
Дори в онези недоспали сутрини
(особено ако се будя някъде до теб)
и във онези нощи, в които
ти се иска да препиваш с тишина.
Да, лятото е хубаво
и е с вкуса на бяло вино,
което гъделичка като дантелата
на бяла лятна рокля...

И всяка есен може да прилича на предишната,
но лятото... е винаги различно.

25.07.2011 г.

Ще се превръщам в дъжд


Гърми. И думите валят във мен.
Докато спиш,
не искам да заспя,
защото става мигновенно ден.
Във стаята нахлува дъжд,
и става още по-приятно с теб.

И вече знам,
във промеждутъка на
някоя самотна нощ,
ще се промъквам тук,
превърнала се в капки дъжд.

21.07.2011 г.

Зелено


Разхождат ме прашните улици,
сблъсквали смешни случайности
и разминали толкова влюбени
във геометрията на града.
Тя измерва до точност въздишките
и оставя без въздух
всяка цветна окръжност мечтаене.
И се взирам в небето -
та нали то навсякъде все си е същото.
В него се вливат вълните
на прошепнато във очите „обичам те”
и последвало тъжно сбогуване.
Там се гонят душите на птиците
и се рее всяко мое сънуване,
във което ме учиш
да плувам в зеленото,
да греба тишината със пръсти
по бреговете от глухарчета,
да премълчавам тайно красотата
на слънчевите зайчета,
които винаги се отпечатват
по матовата кожа,
по луничките...

И в този сън
рисувам най-красивия си стих.
Но всъщност знам,
че ще ми свършат думите,
ще изтекат от вените
и ще се влеят
в онова небе
в онова зелено.
И ще останат само спомени,
в които никога не можем
да сме същите.

като лято предишно


миналото ми
недей си измисля
като лято предишно
или песен вече изпята
с теб е различно
знам и това си го чувал
но ми вярвай
изгуби се в косите ми
ще те търся във вятъра
ще те нося в дните си
съвсем обикновените

и мечтай ме
някак неповторяема

29.06.2011 г.

А някой в Холивуд

Броиш
утъпканите в скука часове
и преминаващи бегом минути.
Навън е юни в края си,
но някой е окраднал слънцето.
Заради някого.

(Благодаря ти.
Отива ми на блясъка в очите,
когато се оглеждам в твоите.)

Юли. Със студена бира във ръка,
изтегнал се е на шезлонга си
и наблюдава зад тъмни очила
момичетата с плажни рокли,
които вятърът разбърква в хаос
пред жадните очи на минувачите.
На пейката във морската
ще има двама влюбени
и много гладни гълъби.
А те и двамата
не подозират, че някой в Холивуд
измисля филм за тях.

А като дойде август...
Ще се превръщам тихо в песен
всеки път, когато залезът отваря с огнени лъчи
очите ни към хоризонтите.

И някой някъде ще изкрещи:
Животът е
обърнат пясъчен часовник.

27.06.2011 г.

Малко нищо и много кофеин


Проблемът в това да пиеш кафе, за да учиш до късно е, че желанието за учене не идва с кафето. Картинката май казва достатъчно.
И вместо за войни и агресори ми се чете Мураками, и ми се говори със сестра ми на тъмно преди лягане, и ми се ходи с Ани в Ценович, и на Skunk Anansie ми се ходи, и въобще ми се живее лятнострашнолудоипрекраснонезабравимо, иии май не трябва да пия толкова кафе..
Та така де блог без безсмислени постове направо не е блог, така че честито на прецакалите се да четат това!

Ето една готина групичка за компенсация:


P.S. Събрала съм материал за "препоръчване", ама нали знаете: СЛЕД СЕСИЯТА!

25.06.2011 г.

Дъждът


Тук облаците са студени
чак до потъмняване
и чуваш как вали преди да е започнало.
Събираш всяко свое себе си,
останало съвсем кристално, недокоснато
от недоверието към вселената.

Поглеждаш през прозореца,
протягаш бавно пръсти.

Дъждът целува самотата в хората.

23.06.2011 г.

Хубав ден


Започва с един добродушен дядо в автобуса, който ни пожелава успех на изпита и една руса принцеска в чудна черно-бяла рокличка, усмихваща ми се, докато преговарям лекциите. После бързане от изпита към гарата, плод на спонтанното ми решение да се прибера вкъщи. Във влака е прашно и горещо, заспивам и направо усещам как косата ми започва да изсветлява в краищата от силното слънце. Но си слушам Chris Rea, мислейки си за Някого, как гали тази вече изсветляла кестенява коса, и ето, стигнали сме Търговище, докато се оплаквам по постоянно звънящия ми телефон. Оплаквам се, а всъщност ми е хубаво да нямам търпение, за да изненадам нашите. Даже не взимам такси, за да стигна по-бавно, да мина през улиците, които миришат на липи. И колкото съм по-близо, толкова по-силно мирише.
Вече си ги представям седнали на терасата, вечерят. На вратата се звъни. Чувам как баща ми подвиква на майка ми да отвори. Тя се чуди коя съседка ги прекъсва точно на вечеря и Яяя...
Дам, обичам да нямам търпение...

18.06.2011 г.

(въз)дишам ги

малки истории
за нощно дишане
разказване с мигли
сънища са
пръстите в косите
вятърът между устните
като прегръщане
или не
като притискане
в тъга

на сутринта
са въздишане

15.06.2011 г.

Днес

Тази сутрин червен като мак
се събужда във мене деня
и мирише на слънце и смях
щом си спомня за тебе в съня
би било хубаво (даже прекрасно), нали
ако можеше в теб
да отворя сънливо очи
бих изчакала цяла вечност така
закъснелия дъжд
и след него лилава дъга

и знам днес денят
ще си мисли за теб и за мен
разделени в този
вечно бързащ/закъсняващ град
но самотата му
ще се стопи веднага в цветове
когато вечерта ни вземе в своя топъл мрак

5.06.2011 г.

Ще те открия в морска раковина


сега съм весела
не ми се пише
за вечните проблеми на поетите
за неразбраност, губене, намиране
на себе си сред отчуждените
сега е топло
слънчево
усмихнато
дори когато има много облаци
от тялото си чувам тихо кискане
и няма вече нужда
от цялото онова премисляне

нетърпеливо чакаща
сега съм весела
и сляпо вярваща

ще чувам тишината ни
през морска раковина

27.05.2011 г.

Нарушавам обещание

Ти не знаеш какво е във мене,
когато ме взимаш в ръцете си.
Ставам песен и топло звучене,
щом заровя във тебе лицето си.
А понякога сякаш ни дебне
зад врата онзи страх от привързване
и тогава се крия в нощното лутане
или в делнично глупаво бързане.
И се чудиш какво ти харесвам...
(всички тайни излизат наяве... все някога):
че можеш да пазиш в сърцето си
от вятъра разпилени мечти,
да разплиташ в очите ми ребуси
и да вярваш в ягодовите дни...
Че можеш да обичаш тишината,
да бъдеш най-безцеремонно хаос,
във който китарите, зеленото, тъгата
са най-любимият ти цвят.

Но тази пролет няма да прибирам във сърцето си,
щя е оставя да лети със пухчетата от липите
и някак тайно пак ще вярвам, че магията
не е във ягодите, а във нас самите...

24.05.2011 г.

Малки спомени в зелено

Отново се завръщаме в града, където пролетта не значи нищо, шумът поглъща мислите и оставя по лицата на хората черните сенки на еднодневни тревоги. Но моите спомени не може да погълне. В шепичка си събрах мириса на бор и мащерка, звука на топлата ти китара, една малка шишарка и един жълъд и мъничкото усещане, че сме любов и случване...
И докато още ни щипят бузите от вятъра, вече мечтаем за следващата зелена приказка, когато смехът ни пак ще се люлее на клоните на дърветата, слънцето ще ни целува по челата, ще ни вали истински и ароматен дъжд, ще ни посрещат ту весели и мили планинари, ту някои сърдити хижари, ще ни е сладък въздуха, ще ни е сладка умората, ще ни е сладка и болката в краката след цял ден ходене..
А вечер ще се стопяваме пак в тишината на хижата, огънят ще разпалва всяка скрита нежност в научените ни постоянно да се свиват в себе си души, ще се усмихваме на цялата тази младост, ще усещаме, че това е просто един миг, който обаче е от онези, които не се забравят. А напротив - преживяват се отново, и отново...

17.05.2011 г.

И облачното не е за всеки


от днес започва да е лято, докато ям зрънчо пред блока и мирише на дъжд, две студентки си разказват как ще си правят пищови за изпита, the big wheel keeps on turning. Всички знаем колко е повторимо случващото се, сезоните и светът, и най-вече сме повторими ние хората "пък мама е била СТУДЕНКА"... А е тъжно на колко ли в момента им се иска да избягат от собствения си живот, на мен пък ми се пие кафе в полунощ, може и със непознат (може пък и мента с мляко).
А само като се сетя, че някога и мен ме е било страх от дъжда. Защо винаги имаме нужда от едно голямо знойно слънце, за да се усмихваме, когато, ето, просто мога да си стоя на пейката до люляка, очаквайки да завали. И е толкова хубаво, дори асфалтът започва да диша, зеленото изглежда още по-зелено, а хората като че ли потъват някъде далеч от локвите и топлите звуци на този първи летен дъжд.

И ми е ясно - облачното просто не е за всеки.