25.02.2013 г.

Cntrl

Дълги бели нощи, разтуптяващи сърца. През булото от мъгли наднича още сняг.
Премисляш отново и отново вече дълго премисляните възможни провали.
Облекчението след евентуалния успех е спасяващо и лекуващо.
Всичко в главата ми е просто разбърканост и никъде няма бягство от нея. Да владееш контрола на мислите си - това ли е прекия път към щастието?
Тази вечер е най-спокойната ми от толкова време насам. Снимките от планината не са просто спомени - те са като лакмуса, реагират на всякаква свръхчувствителност.
Да се науча да запълвам празнотите без теб с повече теб. Лесно е, когато си толкова много неща едновременно.

*Снимка

17.02.2013 г.

Repeat

Свободата е в умението да се чувстваш свободен, когато нямаш време да бъдеш такъв.
Моментите са още по-уникални, когато притежават свободнo избраната от нас повторяемост. 

ще се повторим в цветовете на летата
в акордите на любимите песни
в хижите на стара планина
ще се повтаряме различни


*Снимка

10.02.2013 г.

Розе, домашно

Виното е катализатор на емоции.
Мислите за съществуващи невероятни за ума ми места, за острови, които  поглъщат хора, за шерпи, които носят тежкия багаж на самонадеяни алпинисти, за тъмните води на океани, които може би никога няма да вдишам, за чисти реки, в които никога няма да хвърлям камъчки и да гледам как пръстените от вълнички се увеличават.. тези мисли са спасяващо дистанциращи. От лудостта и глупостта, която всеки ден отваря голямата си освирепяла уста, за да те погълне.
Скоро ще си представям и него някъде там в полите на френските Алпи.
Ако се страхуваш, не означава непременно, че се съмняваш. Понякога страхът е просто от нетърпение да мине страшното.  
Скоро навярно ще пия повече вино, ще започна да пиша повече, ще се науча да свиря на китара (зле), ще тичам повече, ще се усмихвам рано сутрин, защото съм го сънувала...
И всичко благодарение на това, че ме научи да мисля разстоянията ни толкова топли, с толкова любов и трепет за разказване...
*Снимка